Уважаеми съотечественици, драги читатели, народе мой:
Да ни е честита новата две хиляди и тринайсета! Да ни е честита сингулярността, постсингулярността и всичко отвъд! Да ни е честит порасналият свят!
Възползвам се от момента да ви изкуша, хора от порасналия свят, с уникално и неустоимо предложение:
Моята дебютна, чисто нова книга:
„Приказки за Юнаци и злодеи: слитък първи“
Приказки за Юнаци и злодеи:
чистеща
Или: За провала на Фантомас Халосия
– Имало едно време двама другари: Джибри Гидия и Фантомас Халосия.
Джибри Гидия и Фантомас Халосия, заедно с други другари, градели джибрийница. Ала не някоя от обикновените и познатите, ами нова-невиждана, различаваща се и разлика правеща. Джибрито от тая джибрийница, вместо да опиянчва людете, ги опивало – да вършат юначни дела. (И Юнакински също.) Вместо да ги приспива с топлика си, разгаряло ги с жарта си. Била славна джибрийница, в още по-славно време. И дори – дваж по-славно: защото людете го наричали мрачно. А славата – знаят всички мъдри мъже на Конфед’ия – блести най-ярко в мрака…
Градили Гидия, Фантомас и верни другари джибрийницата: година, две – и дошла третата. А с третата година дошло и злото. Злодейство нечуто, злодеяние невидяно… Continue reading
Аз съм носителят на Края
и на Началото водачът.
Те също – нищо че не знаят:
от край в начало крачат.
Есенната ми пролет
Тя ме спохожда с походка спокойна,
с унесна песен, с утро на рог.
Стъпките мои стихва гальовно.
Стихове буди в овраг дълбок.
Смисъл съшива в случайните рими.
Слово смирява в свенливия здрач.
Плавно се плъзва по плетки незрими.
(И не ме юрка към края трепач.)
Носи ме нежно: сам мъх от топола.
Мие ме меко с магически дъжд.
Вече я виждам… О, Господи – гола!
… Края!… За края се дръж!
Цялото
Прекалено дълго отбягва ме болката.
Прекалено много се вдигнах над нея.
И когато най-после дойде, народи
цял куп пре-преживяни неща.
(Прекалено-премного-Прекрасно…)
Тъй наситени, че стоя и трептя
– и, в очите ми, онова пак дете,
дето иска Луната да гушне
и лети с Еднорога
по меки пътеки,
и се смеят с гласа на Нощта,
дето не пише и не разказва,
а поглъща Света, със душа…
И мечтае да бъде помилвано,
а е помилвало цялата Нощ,
целия Свят,
цялото…
цялото…