И ще избягам

<2003-08-11~12>

Кажи ми:
                  „Не държиш на мен.
Обръщаш повече внимание на него.
Тя ти е по-душевносвидна.“
                                    И ще избягам.

Кажи ми:
                  „Уж за мен ти пука,
а гледай как се разпиляваш,
на колко хора се раздаваш…“
                                    И ще избягам.

Кажи ми:
                  „Колко други знаят
най-съкровените ти преживявания?
Кой~а по ред съм във сърцето ти?“
                                    И ще избягам.

Кажи ми:
                  „Ако те вълнувах,
защо не ме откри
в часа на най-кървящата агония?
Защо не бе до мен?“
                                    И ще стоя,
                                    безмълвно-смазан,
                                    и ще те питам,
                                    от очите само:

                                    „Защо… не каза…“
Continue reading →

Стихия

<2005-02-07~08~09~10>

Сто демона дебнат във мене,
сто бяса, бунни да бият.
Притихнали, чакат знамение
и чакат…

А аз си ги крия.

Могъщо животно е конят:
ритник – и оттатък отлиташ.
А в мене стотина се гонят.

… Гнева ми ли ще изпитваш?

Сто хали, атланти, фурии
бесуват и сила ми стичат,
и чакат – стаени стихии.

… А аз съм роден да Обичам…

Continue reading →

Фантазиец

<2003-07-24~08-22~23>

„Фантазиец“ е […] онзи, когото дори постоянно да гледаш, пак няма да успееш да обзреш, понеже пламъкът на промяната е по-бърз от импулса по зрителния нерв.

Калин от май две хиляди и трета
не е Калин от януари
не е Калин от Бостън девет осем
не е Калин от прогимназията
не е Калин от вчера вечер
не е Калин, завършил „Фантазиец“
не е…

Примигваш – вече съм различен.
Уж гледаш мен, а виждаш някой друг.
Разбраният Калин морално остарява,
новосъздаденият ти се подиграва
с усмивка, канеща да разбереш
(най-най-чаровната, коя му се отдава),
че продължава Промянопроцесът.

Калин, когото помниш, си замина;
Калин, когото виждаш, го смени.
И ако същностното се запази,
съзря ли колко още се роди?

Недей да ме вкалъпваш
– вКалини ме
– обзри ме с всичките си сетива.
Здрависай новото – и прегърни ме
… най-лесно ще ти е да стигнеш Същността.

Приятели (:

Дойде декември! Приближават празници: време за виждане с близки хора, мечтане на мечти и планиране на планове за новата година, препускане по крайни срокове (…); и – най-важното, най-кулминиращото, най-непразничното – търсене на подаръци.

Ако и вие като мене се изприщвате при мисълта за три дни обикаляне на онлайн магазини, молове и коледни базари; и – по-важното – ако търсите подаръци, които да не изтощават общия ни дом, Земята, а дори да ѝ помагат… може би нещо тук ще ви допадне. 😉

Идеите надолу са с духовна майка размислите от „Нуждаем ли се от Природата?“ и с духовен татко този запис от декември 2012-а. Изброявам ги в реда „от по-общо(полезно)то към по-личното“:

1. Опазвайте българските гори и планини.

Чрез дарения за:

• Асоциация на парковете в България

• кампанията „Справедливост за природата“ на коалиция „За да остане природа в България“.

Аз се стремя да им пращам колкото мога да отделя (в идеалния вариант поне 10% от прихода си) всеки месец. За природата ни няма делници и празници – нуждата от грижа е във всеки миг.

Continue reading →

Готвя този запис от няколко години… и най-сетне имам повод да го публикувам. 🙂

Последна актуализация: 27.09.2025 г.

Най-лесният начин е с новото мобилно приложение на WWF „Защити гората“. Инсталирайте го и следвайте указанията вътре.

Ако нямате удобно устройство (NB: приложението изисква Android версия 6 или по-висока), ето как да действате „ръчно“:

Continue reading →