Четящи приятели (:
От днес до другия четвъртък, 24 декември, може да възжелаете съавторския ми сборник „Приказки за Юнаци и злодеи: слитък първи“ през системата за giveaways (дарения? бонуси? натрисания-на-непотребности?) в Goodreads. И ако сте слушкали през годината (или поне умеете да слушате като Юна)… кой знае, кой знае. 🙂
Цъкайте смело:
Giveaway ends December 24, 2015.
See the giveaway details
at Goodreads.
Из „Сивият път: Наследникът“ | Excerpts from The Grey Road: The Scion
| … но крал от мен не става. Знам добре, крале на тоя свят е имало различни: развратни и благоприлични, сърца от злато и коварни твари, предатели и искрени другари, страхливци и безумни храбреци, глупаци, лунатици, мъдреци, ала в едно са те обединени – с корона на главата са родени. На крал такъв аз преданост дължа, а другото нарича се лъжа. |
… No king am I. I know too well The many shapes a king can take: Some lecherous and others chaste, With hearts of gold or evil ways, Vile traitors or trustworthy mates, Fainthearted, recklessly courageous, Buffoons, or lunatics, or sages, But one thing has defined them all: That none of them were crownless born. To such a king I bow my head. Alas, deception is the rest. |
Приятели (:
Пиша това в момента, в който научих за него. И пиша съвсем накратко:
До 14 декември може да допринесете за сбъдването на „Златната ябълка“: първия анимиран сериал, вдъхновен от българската митология. Вижте кампанията в Kickstarter, включете се, разгласяйте!
https://www.kickstarter.com/projects/goldenapple/the-golden-apple-series
– Чичо, мога ли да поговоря с теб? За онези… неща – рече след малко Даниел и фиксира чичо си с поглед, нетърпящ отказ. – Андреа пак се свърза с мен…
– Добре, ела оттатък в кухнята – предложи Любо и му смигна. – Май този разговор не търпи отлагане?
– Тя, тя… Чичо, тя ми показа картина на катастрофа в Ирландия. Или Англия… Не знам.
Любо затвори вратата на кухнята и го погледна изпитателно.
– Снощи не са казали за…
– Знам, чичо. Нали заедно гледахме новините по първа.
– Ами тогава да заседнем пред телевизора и да следим новините, а?
Даниел потръпна.
– Значи и ти мислиш, че катастрофата може още да не е станала?
Любо кимна мрачно.
– Но ако не е станала, не може ли да я предотвратим?
– Как, Дани? По какъв начин? На кого да се обадим? Какво да му кажем?
– Но ако може да се вижда бъдещето и нищо не може да се направи, какъв е смисълът да знаеш какво ще се случи? – Дани блъсна с юмрук стената, на която се бе подпрял преди миг. – Какъв е смисълът?
Любо сви рамене.
– Затова и на хората не е дадена способността да виждат бъдещето. Могат само да го променят с действията си, без да знаят как тези действия ще се отразят на останалото, случващо се в момента.
– Много объркано говориш, чичо, много – рече след минута размисъл Даниел. После неохотно се съгласи все пак да следят новините.
The previous months saw the publications of two translations done by members of the Fantasia Translation Academy:
I highly recommend Sci Phi Journal for everyone whose thinking processes are in need of a reboot (or merely a boot 😀 ). As for the pieces in Words without Borders, I’m just beginning to sample them.