Приятели (:

Виждали ли сте „Тринайсетте цвята на дъгата“?

Сега ги умножете по четири – фокус-мокус – хоп! – съзрете „За спасяването на света“. 😀

Continue reading →

На писателската работилница в Китен, съвсем спонтанно (да, да… :D), се роди нова приказка за Юнаци.

Continue reading →

Пишещи приятели (:

През август организираме едноседмична писателска работилница в Китен, с основен водещ Ангелина Илиева (Йоан Владимир) и верен помощник – моя милост (Калин М. Ненов).

Записването е до 15 юли. Заповядайте. 🙂

… А в първата китенска работилница през 2011-а, която водихме тримата с Александър Султанов (Ейдриън Уейн) и Валентина Димова, едно от упражненията ни беше следното:

Представи си, че си човек от другия пол – т.е. ако авторът е жена, героят е мъж; ако авторът е мъж, героят е жена.

Твоят герой/иня е сам/а на плажа. В един момент го приближава и заприказва представител на противоположния пол. Намеренията му са видимо свалячески. Твоята героиня/герой обаче не желае да бъде свалян/а – ти решаваш защо. (Примери: има си сериозна половинка, не харесва такъв подход, чувства се добре и без половинка, харесва представители от собствения си пол, ………….)

Разкажи случката.

Поиграй си с нея. 🙂

Аз, бидейки не само водещ, но и пълноправен участник в работилницата, чинно си написах домашното. Ето:
Continue reading →

Приятели:

Днес, на празника :), се състоя награждаването на конкурса за най-оригинален герой „Ирелевант 2013“. Нашата „Зелена?“ приказка за Юнаци (значи: нашата Юнакиня Юна :)) получи поощрение – а Пламен Глогов, двигателят на конкурса, демонът 😉 зад театър Via Verde и авторът на епоса в стихове „Ирелевантът“, получи цял куп приказки.

Аз, в този момент, съм: радостен; но изтощен. Дните пак се завъртяха във вихър, в който всяка грешна стъпчица руши приятелства, наранява непознати, води ме към личната ми пропаст. И в моменти като този, най-силно се нуждая от целение. От усещането, че съм цял.

Ето:

… Тя улавя дланите ми, спира хаотичното им шарене по лицето ѝ, постоява тъй. Дланите ми – в нейните, очите ѝ – в моите.

– Вече можеш да ми кажеш. Що е онова, което иска теб да разболее?

Continue reading →

Приятели!

По повод празника приготвих подобаващо приветствие…

~

Тъкмо бех заорал нос в пикнята на Кръд и дирех в лилавата ѝ глъб онуй, дето са го дирили и тейко ми, и дедо ми преди него, и неговата мама, да ни е жива и държелива доня Хуана, йоще сто зими поне, всемирната Истина дирех, начи – и оня хлътна през вратника.

Начи. Копторът на Кръд не е точно местото, дето бих мъкнал кътниците конфед’ски да полеем Поредното Мъдро Пустановленье. Ни тих пристан, дет да се олигавиш с некое вакло девойче. Фух, бърливата Пиня… как ми загорча отведнъж. Ама и рядко пропуща в търбуха си такиви финални продукти на пивосмилателния процес. Даже моят шнорхел, дето се е нашмъркал на кво ли не, се сгърчи и зе отпуск, кат го халоса новодошлото ухание. Мускусен вол, ти викам.

Или мускусна жаба. Вонлива, космата и крива дървесница. Е тъй го извапцах, с влакнатия чул, дето беше навлекъл. Да беше чиляк с два пъти боя му – примерно оня, от който го беше тарашил, – сигур пò на наметка щеше да мяза. Само н’нам как му го беше тарашил. Гордият прежен собственик планина мъж ще е бил. Да влезне при Кръд, е требело вратника и още половин стена да изломи. А тоя – ситен, целият смушен под чула, само жабешките му оки се блещят. Опулени, викам ти, сякаш всемирната Истина е на ръка разстояние.

Тия сини до бяло очи май ги бях виждал някъде…

Continue reading →