„Тринайсетте цвята на дъгата“

Четящи приятели,

Навръх първа пролет Човешката библиотека публикува антологията Тринайсетте цвята на дъгата.

Която – според мен – е най-силната българска антология, излизала досега. Не само фантастична – а въобще.

корица на „Тринайсетте цвята на дъгата“, електронно издание

В Goodreads обясних защо. Тук ще цитирам само част от предговора:

Всяка от историите тук е за спасяването на света. Независимо дали говорим за буквалното спасяване на Земята от метеорит (както става в „Как спасих света, или най-хубавата професия“), на личния ни свят, парченцето земя, която наричаме „наше кралство“ („Извън картината“), на единичната вселена, която е човекът („Заклинание“, „Да обичаш Сам Сама“, „Драконът и портокаловият сок“), на ВСИЧКИТЕ вселени-хора, които сме се сбрали в този свят („В началото бе метрото“) или на някой друг („Животинчето“), или на самите принципи, които осмислят съществуването ни и ни позволяват да продължим да се наричаме „човеци“ („Сиянието на реката“, „Последният разказ“, „И попита войникът: – Кой ме повика?“, „Сънувах човешко лице“, „Атентатът“, „Приказка за Юнаци и злодеи“).

Аз, читателят, копнея да чета истории, за които мога да усетя, че вълнуват авторите си. Да усещам как от тях още капе кръв, още блести усмивка.

Знам… такива истории се пишат трудно. И ни изтощават – като всяко силно преживяване. И ни трябва време после: да възстановим кръвта си, лицевите мускули да си починат.

Но и знам, че могат да се пишат. Ето, имаме една антология. А дали… имаме още?

Ще се радвам, силно, ако споделите:

А) впечатления от текстовете в антологията;

Б) други текстове (или цели сборници), в които вие сте усетили, че вълнуват авторите си.

(Как да ги познаете ли? Ами… по това, че и вас вълнуват, като ги четете. ;))

Слушам ви… а междувременно подготвям следващата. Още по-голямата. 🙂

(Още по-вълнуващата?)

Cloud Atlas / „Атлас на облаците“: разговор за филма, интервю с Уачовски и нови български субтитри

Нашите думи не ни принадлежат.

~ След „Аватар“ през 2009-а спрях да ходя на кино.
Не само заради следния симптоматичен случай:
В Човешката библиотека имаме принцип да даваме х-нигите си за свободно четене на всеки, който не може да си ги позволи или иска да ги пробва, преди да прецени дали да ги купува.
На няколко пъти през януари 2010-а проведох следния диалог, с различни хора: „Вече държиш ЧоБи книга Х повече от месец. Хареса ли ти? Искаш ли да си я вземеш? Мислиш ли да ни я връщаш?“
Отговорите бяха вариации на „Да, човек – обаче нямам никакви пари… Нали разбираш как е…“.
Малко по-късно дочух същите хора – всеки един от тях – да споделят с приятели: „Човееееек! Ходих на „Аватар“ за трети път! В „Арената“! Направо се РАЗМАЗАХ!!!“

~ Вече не ходя – тъй де, не ходех – на кино и понеже се разочаровах от способността на филмите да разкажат смислена история.
Два часа време са си твърде малко, за да вместиш в тях нещо голямо.
Надеждите ми в динамичните изкуства се изместиха към сериалите – чиито представяния от Наско в алманасите „ФантАstika“ доказват, че има на какво да се надяваме – и към компютърните игри: ролеви, визуални романи (visual novels), куестове… всеки поджанр, който набляга на историята.
Сериалите и игрите разполагат с поне 20 часа време за всяка от историите си.
Големи теми се нуждаят от големи платна.
Не става дума за големия екран. Метафората тук е от живописта. Continue reading

Приказки за Юнаци и злодеи: слитък първи

Уважаеми съотечественици, драги читатели, народе мой:

Да ни е честита новата две хиляди и тринайсета! Да ни е честита сингулярността, постсингулярността и всичко отвъд! Да ни е честит порасналият свят!

Възползвам се от момента да ви изкуша, хора от порасналия свят, с уникално и неустоимо предложение:

Моята дебютна, чисто нова книга:

„Приказки за Юнаци и злодеи: слитък първи“

Continue reading

Приказки за Юнаци и злодеи: чистеща

Приказки за Юнаци и злодеи:
чистеща

Или: За провала на Фантомас Халосия

 – Имало едно време двама другари: Джибри Гидия и Фантомас Халосия.

Джибри Гидия и Фантомас Халосия, заедно с други другари, градели джибрийница. Ала не някоя от обикновените и познатите, ами нова-невиждана, различаваща се и разлика правеща. Джибрито от тая джибрийница, вместо да опиянчва людете, ги опивало – да вършат юначни дела. (И Юнакински също.) Вместо да ги приспива с топлика си, разгаряло ги с жарта си. Била славна джибрийница, в още по-славно време. И дори – дваж по-славно: защото людете го наричали мрачно. А славата – знаят всички мъдри мъже на Конфед’ия – блести най-ярко в мрака…

Градили Гидия, Фантомас и верни другари джибрийницата: година, две – и дошла третата. А с третата година дошло и злото. Злодейство нечуто, злодеяние невидяно… Continue reading