Когато потърсвам приятелката си пак, лицето ѝ изглежда напълно спокойно. И… непознато. Такава не съм я виждал преди; с такива очи не е гледала към мен досега. А през мен не е гледала… никога.
Някой – трябва да е Юна, макар да не виждам устните ѝ да се разтварят – казва:
– Идва промяна.
(Още.)
Приятели, читатели, действащи и търсещи хора (:
Представяме ви новата ни задружна история:
Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна

Взе ръката ѝ в длани.
Разви потъмнелите бинтове. На лунната светлина изглеждаха черни.
– Познавам това, там, откъдето идвам – въздъхна. – Сполетя ни същото. Голяма битка се задава… А врагът е неизвестен, напада отвътре. Всеки сам не може да му устои. Не може.
(Още.)
Някои ключови теми в „Промяна“ са гражданските протести от миналата година и окупацията на СУ „Св. Климент Охридски“ от Ранобудните студенти.
– Аз съм дете на протеста.
Новият говорител е строен, висок – дете и половина, кажи-речи две – с очила и сив елегантен шлифер.
– Родителите ми са се запознали на първите големи протести преди 24 години. Ходили да скачат и викат заедно, блъснали се… и после съм се родил аз.
Смеем се.
– Тъжно ми е, защото сега, 24 години по-късно, излизам да протестирам за същите неща, за които са протестирали и те.
Не се смеем.
– Страшно ми е да си помисля, че след 24 години на моето място може да са децата ми – да протестират за същото…
(Още.) Continue reading →