Приятели (:

На миналите избори изброих няколко причини защо ще гласувам. Сега ще добавя още една:

Защото не искам в Европейския парламент да ме представляват лица като Волен Сидеров или Николай Бареков.

А ако хората масово не гласуват – точно това ще стане. Малък брой гласове ще осигури голям брой проценти. И горните двама като нищо ще минат прага… 🙁 🙁 🙁

Затова твърдо ще гласувам и тази неделя. Ако и вие решите, но се колебаете за кого – моят глас отново е за „Зелените“ (с бюлетина 27). По същите причини като миналата година.

Днес напечатах заключителната част на приказката „Промяна“.

Утре започва Фантастивалът.

В понеделник заминавам на пролетния университет „Европа на път“.

Празнично ми е – най-сетне, най-сетне… 😀

10.02.2014: Променям заглавието на записа… видяло се е, че няма да се разминем с една или две. 😉

Следете най-новите акции в коментарите долу.

Continue reading →

Приятели:

Съвсем наскоро Бургаският административен съд отмени забраната за строителство на Иракли.

Иракли – поне за мен – е най-яркият символ от 2006-а досега за гражданско обединяване и действие заедно – в името на нещо, което засяга всички ни и всички, идващи след нас.

И това, което се случва на Иракли сега, за пореден път ни припомня защо е важно да действаме заедно.

В момента тече акция с масово пращане на писма до т.нар. ни „народни представители“ и ДНСК.

Continue reading →

Звукозапис от окупацията днес – много инфо само в 10 минути. Съжалявам, ако звуча неразбираемо на моменти – имах много неща за казване, а само една уста. 😉

Хронологията в „Дневник“ е доста пълна (макар че не покрива моя „ъгъл“ – откъм Министерски съвет и блокадата на „Цар Освободител“/„Мария Луиза“).

Ако дори 10 минути не ви се слушат, ето поантата в два реда:

Елате на следващите студентски акции. Ще видите неща, които досега не сте. И ще помогнете за сбъдването им.

(Една мисъл на студент, която чух на протеста от 10 ноември, спокойно може да стане девиз на случващото се: „Не подмяна – а промяна“. Промяна на системата.)

До срещи!

P.S. Тази сутрин осъзнах на какво ми напомня вървенето с вдигнати ръце и призивите „Без насилие!“: не на примиренчество и мухлящина (хех :)), а на сатяграха, философията на Ганди. Която се оказва едно от най-въздействащите средства за промяна.