„Елфическа песен“ е един от разказите, включени в антологията „За спасяването на света“. Публикуван е за първи път преди десетина години. С разрешение на Елена Павлова споделям откъси от редакциите, които направихме в новата версия. Може да разгледате пълния редакторски процес в писателската работилница към Човешката библиотека.

Някои от редакциите са в отговор на предложения от участниците в лятната писателска работилница в Китен. Благодарим.

Начална версия

(вече минала през няколко вътрешни редакции от автора)

Откъс 1:

Захапах втората палачинка. Наистина щеше да е глупаво да тръгна да се разхождам с острите си уши. Най-много някой от дружките да ме попита защо съм се маскирал и кога ще си сложа обеца и горе на върха, но…
То е като да си се родил негър или червенокож, или китаец, или с лош късмет. Татко често ми го напомня, когато съвсем ми падне настроението. Истина си е, даже в някои отношения е по-добре: например отколкото да си куцузлия. Освен това все пак не ни растат косми по пълнолуние и не ни стърчат зъби от устата. Което си е предимство. По повод това вече татко казва, че… е, приказките малко преувеличават. Сигурно е така – я вземете “Снежанка” за пример. Или “Тарзан”, ако щете. Ей сега ще повярвам, че по съвпадение двете най-красиви жени на света живеят в едно и също царство или че едно хлапе, отгледано от маймуните, може да стане що-годе нормален човек.
Както и да е. Някои са негри, други са индианци (пардон, местни американци!), трети са монголоиден тип, четвърти – с лош късмет. Ние пък сме елфи.

Откъс 2:

Когато тя се върна, сякаш нищо не се беше променило. Отново работехме рамо до рамо, дори по-често от преди; бяхме великолепен екип. Докосвах я понякога: длан на коляното й, ръка през кръста, лека прегръдка. Чаках да разбера.
– Трябва да ти кажа нещо! – реши се Сета една вечер, докато чакахме майка й да дойде да я прибере от нас.
– Почакай! – придърпах я към себе си и я целунах. По устата. Така, както елфи се целуват.
Тя се сгуши в мен разтреперена и задъхана.
– Да повторим? – предложих усмихнат.
– Не, трябва да ти кажа нещо. Аз… аз имам рак. Другата седмица влизам в болницата.
– Обичам те!
След това майка й дойде.

Continue reading →

Продължение на разговора тук.

Преди обаче да стигнем до новите въпроси, дължа на всички четящи (и събеседника ми) едно предварително пояснение-извинение:

Тези дни са ми особено вихрени – и заради излизането на антологията „За спасяването на света“, и заради продължаващите граждански вълнения, и заради бясното препускане по крайни срокове, характерно за всеки завършек на годината. :/ При такова вихрене мислите невинаги се подреждат по най-разбираемия начин.

Моля питайте, ако някъде се замаете от вихрене. 😉

И така…

Continue reading →

Приятели:

Съвсем наскоро Бургаският административен съд отмени забраната за строителство на Иракли.

Иракли – поне за мен – е най-яркият символ от 2006-а досега за гражданско обединяване и действие заедно – в името на нещо, което засяга всички ни и всички, идващи след нас.

И това, което се случва на Иракли сега, за пореден път ни припомня защо е важно да действаме заедно.

В момента тече акция с масово пращане на писма до т.нар. ни „народни представители“ и ДНСК.

Continue reading →

Звукозапис от окупацията днес – много инфо само в 10 минути. Съжалявам, ако звуча неразбираемо на моменти – имах много неща за казване, а само една уста. 😉

Хронологията в „Дневник“ е доста пълна (макар че не покрива моя „ъгъл“ – откъм Министерски съвет и блокадата на „Цар Освободител“/„Мария Луиза“).

Ако дори 10 минути не ви се слушат, ето поантата в два реда:

Елате на следващите студентски акции. Ще видите неща, които досега не сте. И ще помогнете за сбъдването им.

(Една мисъл на студент, която чух на протеста от 10 ноември, спокойно може да стане девиз на случващото се: „Не подмяна – а промяна“. Промяна на системата.)

До срещи!

P.S. Тази сутрин осъзнах на какво ми напомня вървенето с вдигнати ръце и призивите „Без насилие!“: не на примиренчество и мухлящина (хех :)), а на сатяграха, философията на Ганди. Която се оказва едно от най-въздействащите средства за промяна.