Четящи приятели:
До тази неделя, 26-и, тече финалният етап от гласуването за „Книгата, която ме вдъхновява“. Има ли сред тези 30 книги от вашите – такива, с които сте дишали, туптели и расли?
Девет от финалистите са издания или Посестрими на Човешката библиотека. Ако не можете да отгатнете всичките – ориентирайте се оттук.
По-надолу искам да разкажа защо това гласуване беше и е важно за мен. За една от по-неочевидните, по-лични причини.
Приятели (:
По-долу ще откриете откъс от „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ – новата ни задружна история за гражданските протести, окупацията на Ранобудните студенти и други зреещи промени.
Тази тук е от другите. 😉
„Промяна“ може да се чете напълно самостоятелно от сборниците „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“ и „Приказки за Юнаци и Злодеи: втори“. А ако решите да опитате и тях… е, промените идват в най-различни превъплъщения. 😉
Приятели (:
Днес блогът прави юбилей: 100 записа от началото. Пу, пу, да ‘иляди! 😀
На празника искам да:
– благодаря на Григор, отново, че ме сподоби с място, на което да съчетавам личното, творческото и професионалното си. То вече дава съвсем конкретни плодове – като поръчките за преводи от издателство „Фабер“ (и легионите автори, напиращи да ги редактирам 😀 ).
– благодаря на вас, четящите и споделящите тук. Един блог без обратна връзка си остава просто дневник. А за мен откритото, искрено общуване е голям подарък. 🙂
И за да ви бъде още по-уютно тук, напомням ей това питане:
(Даже ще го закача пак над входната врата…)
– благодаря на един от духовните си татковци: Николай Светлев. Чели ли сте „Аз, грешният Иван“? (А знаете ли, че до неделя, 19-и, може да го подкрепите в класацията „Книгата, която ме вдъхновява“? 😉 )
Разговорът по-надолу скоро ще навърши – лелеее! – десет години. Публикувам го без никакви промени в съдържанието. Някои от фактите междувременно пораснаха (например до „Иван“ и „Време разделно“ достойно се нареди и „Слънце недосегаемо“ на Николай Теллалов) – но духът остава.
Приятели (:
По-долу ще откриете откъс от „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ – новата ни задружна история за гражданските протести, окупацията на Ранобудните студенти и други зреещи промени.
Този откъс е в памет на Жожо – един от героите в приказката, който снощи премина.
След като завчера се порадвах, а вчера поскърбях, време е да продължа нататък.
Но преди да продължа, ще си отбележа няколко пожелания за следващите избори – в растящ ред на важност: