Вчерашния празник – най-важния! най-големия! 😀 – го изтървах… но пък и днес е празник.
А напоследък – всеки ден. 🙂 🙂 🙂
Приятели (:
Вчера списание Compelling Science Fiction публикува Two Moons, превода на разказа „Две луни“, който направихме съвместно с авторката Елена Павлова.
А миналия август списание Future Science Fiction Digest публикува друг разказ на Еле: Love in the Time of Con Crud (на български най-известен като „Да ни намеря и да ни спася“), отново съвместен наш превод с нея.
Приятели (:
Май 2020: Обновил съм линковете долу. И, ъ, някои други неща. 😉
Дойде декември Краят на Карантината! (Разгеле! 😀 ) Приближават празници: време за виждане с близки хора, мечтане на мечти и планиране на планове за новата година, препускане по крайни срокове (мда, и това го има :D); и – най-важното, най-кулминиращото, най-непразничното – търсене на подаръци. Чувствате се пълни с енергия, с пролетно настроение, с пари за харчене… толкова, толкова дълго ги трупахте…
Ако като мен и вие се изприщвате при мисълта за тридневни обиколки по молове (които бездруго още не са ги отворили… май?) и коледни базари, сред тълпите консуматори с (нездрав) блясък в очите и (здрав) нов климатик в ръцете; и – по-важното – ако търсите подаръци (капиталовложения; шопинг терапевтични продукти), които да не натоварват общия ни дом, Земята, а дори да ѝ помагат… значи сте попаднали на вярно място. 😉
Идеите тук са с духовна майка размислите от „Нуждаем ли се от Природата?“ и с духовен татко този запис от декември 2012-а. Изброявам ги в реда „от по-общо(полезно)то към по-личното“:
1. Опазвайте българските гори и планини.
Чрез дарения за:
Аз се стремя да им пращам колкото мога да отделя (в идеалния вариант поне 10% от прихода си) всеки месец. За природата ни няма делници и празници – нуждата от грижа е във всеки миг.
Ни в ръкав, но (може би) в К(а)лин…
На лошите места
<2003-07-07>
И щом те сграбчи за гръкляна,
задърпа сетния ти дъх
Мракът,
запей
и го помилвай.
Увива се по космите ти,
пълзи нагоре по крака ти
кръвопресичаща ръка…
Танцувай с нея!
И дърпат ризата ти,
впиват се в месата ти
недобротворни ветрове…
Погъделичкай ги!
Духни им под опашката!
Пламтят злотлели пламъчета.
Приближават те…
Огрей светулките с усмивка!
Усещаш нейде из недрата си
гърчавещо се,
плужекско,
вътреизяждащо
създание от филм…
Изсмей го!
И щом се натанцуваш-
налудуваш,
напееш
и насмееш,
ела с приятели:
да потанцувате,
да се посмеете
— да пренесете себе си
навън,
а не обратно.
Приятели (:
Ако се чудите дали и за кого да гласувате тази неделя:
1. Гласувайте. На евроизборите традиционно гласуват най-малко хора. Това значи, че всеки глас има по-голяма тежест. Съответно сега имаме най-сериозен шанс да изберем представители на истинския граждански сектор (а не на МИД – мафията, имитираща държава ;).
2. Ако още нямате твърд фаворит, аз ви препоръчвам Демократична България (бюлетина 13) с преференция 109* за Тома Белев. Познавам Тома от над десет години, помагал съм му в работата (и съм го включил в „зелена?“-та приказка за Юнаци и злодеи 😉 )… Когато мисля какво значи „представител на истинския граждански сектор“, той е сред първите хора, които ми изникват в ума.
Приятели:
„Триптих за Юнаци и злодеи“ намери гласа си… или поне един свой (мой! наш!) глас: