Как хубаво е да не правиш секс

Как хубаво е да не правиш секс

Разказвал ли съм ви
за разликата между секса
и взривовете откровение?

Едно:
Оргазъм…
Сблъсък на галактики…
Свръхнови… Единение
със тялото на Мирозданието…
И после сладостна нега,
която се оттича в дрямка
(дори до хъркане се стига).

(Туй сексът
– правенето на любов,
ако дотолк’ва сте се извисили –
е пир за Тялото и за Душата.
А за Духа? Неубеден съм.
Ще ме убедите,
ако след секс енергията ви
учетвори се,
вместо да заспите.)
Continue reading

„Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ в ново издание

Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ – задружната ни история за гражданските протести, окупацията на Ранобудните студенти и други зреещи промени, външни и вътрешни – има ново издание.

корица на „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“

Поискайте си го от Човешката библиотека. 🙂

Образователно и раждащо

Да наченем новата година подобаващо… 😀

Виждали ли сте последната страница на „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“?

– Како Юне! Какичко!
– Слушам, Сашенце.
– Как се раждат децата?
– …
– Слушам, какичко!

Това е началото на „Приказки за Юнаци и злодеи: образователна“. После продължава:

Continue reading

„Ех, магесническа му работа“ – целебни дози смях

Четящи приятели (:

Вчера поредица „Човешката библиотка“ навърши седемнайсет. Седемнайсетата ѝ се казва Ех, магесническа му работа и е дебютният роман на Калоян Захариев.

корица на „Ех, магесническа му работа“

Continue reading

„За спасяването на света“ порасна

Featured

Преди седмица, навръх осмия рожден ден на Човешката библиотека, се зарадвахме с ново издание на „За спасяването на света“: нашата най-голяма книга, в не едно или две отношения. Ако не сте я чели (или чували), грабвайте я. Ще ви изпълни празниците. Обещавам. 🙂

Аз вече съм разказвал защо „За спасяването…“ ми е толкова голяма радост – и общностна, и лична. Голямата ми мечта пък е прочитането ѝ да се отрази на читателите, както се е отразила на Ади „Тринайсетте цвята на дъгата“:

Досега си мислех, че трудно мога да харесам българско фентъзи/фантастика. Или въобще книга, написана от български автор.
Нямам спомен кое толкова ме е наплашило, но „Тринайсетте цвята на дъгата“ ме излекува от този страх завинаги.

(„Тринайсетте цвята на дъгата“ е малката сестричка на „За спасяването…“. Тя също е едно добро начало. Но – начало. 😉 )

Continue reading